Собствена интерпретация при ремонт на къща в Стария град

Около 100-годишната къща между Клианти и църквата „Свети Димитър“ е със запазена фасада, но украсена с нови орнаменти

Ремонт на къща, която се намира между музея Клианти и църквата „Свети Димитър“, е към своя финал като преди дни скелето ѝ бе свалено. Тя обаче е с нова, собствена на автора интерпретация на архитектурните елементи – със залепени нови и подменени други в нейния вид, макар че самата фасада бе запазена като констркция.

Сградата е построена в архитектурния резерват, но не е от групата възрожденски къщи. Всъщност тя е построена на мястото, на което вероятно е продължавала къща-музей „Клианти“ и е издигната в годините след Освобождението – но преди Първата световна война. Сградата има типичен за времето стил, но конкретните ѝ детайли са унищожени в актуалния ремонт.

Във вида си преди ремонта сградата не е имала хоризонтални акценти на долния етаж. Измазването е било гладко. Цялото оформяне около прозорците е подменено. Върху фасадата са налепени изкуствени орнаменти, за които освен, че няма доказателства за съществуването им, са от материал, който няма общо с автентичния за периода. Цветът също не е типичен за периода – нито ярко жълтото, нито акцентирането върху някои елементи с бяла боя спрямо жълтата. Дограмите също са нови и с различен растер, спрямо старата сграда.

Новаторство има и на втория етаж – съществуващите деликатни пиластри на ъгъла и около прозорците са подчертани както с бял цвят, така и са в нов вид – вместо гладки, са с калелюри.

Вероятно за много от посетителите на резервата и за пловдивчани сградата има по-добър вид, спрямо старата запустяла къща. Сегашният ѝ вид, обаче е напълно променен, спрямо истинският, и еклектичната имитация на някакъв вид нео-класицизъм не съвпада с историческата ценност, която уж трябва да се пази в Старинен Пловдив. Неприятна е и практикат ана формалното запазване на фасадата, която обаче се пребоядиса в нетипичен цвят, облепи се с неподходящи орнаменти, при което се промени нейният автентичен вид, макар и на пръв поглед да изглежда подобно.